СКАЧЕНИ СЪДОВЕ
ТРИЙТМЪНТ
Скачени съдове
By Stefan Tenev
Историята ни започва от Андрей, който излиза от затвора и не убил никой. Преминава през кордон от охранители, които го тупат по рамото и го поздравяват. На рамото му е преметната брезентова торба, в която е събрал личните си вещи от килията. Останалите затворници, които са на свободен режим също го акламират. Някои от тях просълзяват. Андрей е прекарал половин година с тях зад решетките, защото е бил хванат да управлява колата си в нетрезво състояние. Но това е само претекст, а основната причина да е затвора е съвсем друга. Андрей се спира пред затворник. Това е шеф Дони! Майстор от световната гурме сцена. Единствената конкуренция на Андрей в света на кулинарното изкуство. От реакцията на охранителите, присъстващи на тази раздяла става ясно, че Дони след три дни също излиза от затвора. В много отношения съдбите на двамата мъже са кармично преплетени. Враждата им наподобява италианска вендета.
Защо и двамата са в затвора? Причината е неистовата професионална ревност и завист, която изпитват един към друг. Тя ги свързва по-силно от любов. Главни лица в едно епично за кулинарната история съревнование, което да излъчи най-добрия готвач: маестрото, шефът на всички шефове, двамата стигат до екстравагантната идея за пореден кулинарен дуел между тях в затвора. Съревновавали са за сърцата на клиентите в гурме храмовете на “Хилтън”, “Хаят” и “Шератон”. Ръководили са кухни, които са имали звезда “Мишлен”, но са започвали и от нулата. Създавали са кухни, които са печелили прословутата награда за кулинарно майсторство. Независимо от резултатите и двамата са се обвинявали в неспортсменско отношение към работата: скрити или подкупени оценители, привилегировани, специално селектирани и генно модифицирани продукти. Не веднъж или два пъти са нарушавали законите на Европа. Създавали са алхимични лаборатории към прилежащите кухни, където са приготвяли скрити съставки и забранени от закона тоници, за да извлекат вкус и енергия от смесването на различни луди и редки билки. В търсене на идеалната среда, където да завършат дуела си през годните, героите ни решават да го направят в затвора.
Двамата ще се състезават за титлата “ ШЕФ да ла прим” при едни и същи условия, с едни и същи продукти, закупувани с фактура за Министерството на правосъдието. Без асистенти, без персонал, който да приготвя и подготвя продуктите и компонентите за всеки шеф готвач. Всеки от двамата е разполагал с време от една година, за да приготви не меню, а начин, по който да се озове зад решетките. Толкова са обсебени един от друг, че и през ум не им минава да измамят. Всеки трябва да измисли, тайно от съпруги и деца, план за престъпление, с което да си докара по половин година в затвора. Дони измисля схема, в която набива полицай, но при смекчаващи вината обстоятелства, а Андре използва колата си и няколко чаши вино, за да попадне в криминалната хроника. Процесите и на двамата са истинско шоу за съда. Магистратите и на двата процеса, взимайки предвид чистите досиета на подсъдимите, обществената им популярност и приятните мигове, които са прекарвали на вечеря в ресторантите, където са се докосвали с небце до великото изкуство на кулинарията, се опитват всячески да тласнат съдебните дела към условни присъди. Магистратите са шокирани от отказа на “виртуозите на вкуса и аромата” да бъдат пуснати на свобода и в крайна сметка им определят ефективни наказания, които да изтърпят в рамките на Софийския централен затвор. При добро поведение, двамата могат да излязат на свобода след три месеца.
Противниците разчитат на своята кулинарна слава и медийна известност, за да бъдат зачислени на работа към кухнята на затвора. Вярвали са, и то с основание, че служителите ще са доволни да се хранят в тяхната кухня. “На топло”, под грижите на държавата, в продължение на половин година, с готвене през ден, както са си разпределили смените, двамата печелят уважението и на затворниците и на надзирателите: първите се превръщат в жури, което опитва и дава оценка за гозбите в ежедневното меню, непредубедени, лишени от каквато и да е предвзетост за вкусовите качества на храната, а вторите, заради дисциплината, която и двамата шеф готвачи въвеждат сред персонала от затворници, работещи в кухнята.
В течение на времето през което протича кулинарния им спор, двамата променят средата, в която се консумира храната. Пригодената за суровите условия на затвора кухня, под грижите на новите шеф майстори заприличва на достойна за всеки алхимик лаборатория. Затворът се оказа място, което предлага много възможности. Вътрешните работилници, дърводелна, заваръчна, текстилна, биват впрегнати, заедно с излежаващите наказания затворници, да работят за ренесанса в затворническата кухня. Появяват се нови алпака плотове в кухнята, нови покривки, маси и столове, които да придадат на столовата известен декадентски шик и артистична фриволност. Няколко чифта ръце с наркотично вдъхновение, породено от абстиненция и неземни фантазии, с ацетонова боя от склада на затвора, създават върху стените на трапезарията флорални пейзажи с преплетени листенца марихуана между лука, морковите и спанака. Стейшъните за приготвяне на месо от лъскава неръждива ламарина, заедно с отговарящите на капризите и изискванията на ЕС чистота в кухнята, придават един особен уют в суровата и недружелюбна среда на затвора. Директорът му ще разказва с подробности на потомците си случая на внезапна проверка от “Комисията за правата на човека” от сърцето на Европа Брюксел, заедно с активистки на “БГ Мама”, придружаващи сателити на комисари по какво ли не от кол и въже, които се изсипват внезапно пред вратите му. Дръзки чужденци, говорещи английски с подчертано френски акцент и български майки, не говорещи никакви чужди езици, предявяват законна претенция да инспектират мястото за излежаване на наказания. Някъде, не е ясно къде, се получил факс с драматично, покъртително описание за нечовешките условия в затворите у нас. Директорът няколко пъти се препотил, а по голата му от грижи глава избили капки издайническа пот. Прочел, за всеки случай на ум молитва, която бил запаметил от честите посещения на свещеници, доставящи духовна храна за осъдените клетници, приел неизбежното, набелязано от съдбата и с твърда стъпка заразвеждал комисията из дебрите на действащия архитектурен паметник в центъра на София. Гостите гледали намръщено килиите, започнати през далечната 1902 година, майките едва сдържали сълзите си от тестостерона, който ги обгръщал в опияняваща мъгла, излъчван от страдалци с мускули и татуировки с разбити и прободени от копието на съдбата благородни сърца. Надникнали с прискърбие в работилниците и подпалили с горести въздишки талаша в дърводелната, оценявайки скулптура от дърво на гола жена, която съпътствала от десетилетия самотни дни на несретниците. От своя страна при вида на чужденците и актива на “БГ мама” осъдените веднага лепнали върху лицата си маската на тежко разкаяние. Пуснали по една сълза за всеки случай и на всеки въпрос отговаряли с глас, достоен да убеди блажената Ева в тяхното смирение. Няколко души от затворническата интелигенция, на прекрасен английски език обяснили на тежката депутация от Европа, че пребиваването им зад решетките е непростима грешка на европейската бюрокрация, която сама е дала свобода за спекула с евросредствата, части от които били открити в банкови офшорни сметки на Кайманите. Но всичко завършило кошмарно за потърпевшите, когато “задругата на съвестта” се озовала в кухнята на затвора. Господин министъра на правосъдието, който се присъединил към групата въпреки натоварения си график, за не повече от час, т.к. неговата секретарка щяла да извърши ритуално сепуко пред музея “Земята и хората”, ако правосъдното ведомство нямало да бъде представено от своя ръководител на семинар за правата на животните, организиран още преди една година от дружеството на кинолозите у нас. Всички негативни фактори си били дали среща в този ден над главата на многострадалния директор на затвора, когато се случило първото чудо. В столовата като опит за събиране на последна капака отрова, с която да се забърка мастилото на доклада, европейските гости, министърът и актива на “БГ мама” седнали да опитат от храната. Вместо да отнесат в Брюксел своето възмущение и да го пакетират в тежък епистоларен мониторинг насъбраните впечатления от Софийския затвор, фините небца на суровите закрилници и европейски омбудсмани били шокирани от нивото на храната. Артишок, аспержи и черен трюфел занитили членовете на комисията по масите. Все пак не са богове, а хора от плът и кръв, които са лесна плячка за Лукавия, който ги съблазнява от чиниите. Чипс от пъстърва, пюре от пащърнак и суфле от спанак били само стартери. Когато се появило основното ястие - друсани агнешки котлетчета по хайдушки с манатарки в сос от сини сушени, опушени сливи на дървени въглища, с леко карамелизирани кестени - гостите прималели. Председателят на комисията, граф Сен Жармен , чийто род дал на света двама кардинали, един адмирал, трима генерали и безброй полковници във всяка една от европейските империи поискал среща с готвача. Никой от комисията няма да забрави шокът, изписан по лицето на благородника, когато в рамките на вратата се появили Дони и Андре. Започнал разговор, който всеки изтънчен познавач на френския език би сметнал за продължение на “По следите на изгубеното време” на Пруст. Изискан кулинар, графът благоволил да вкуси една малка чаена лъжица от бульона и в него избухал споменът за Андре и неговата френска лучена супа, която била оставила траен спомен от обяд в “Риц”. После боднал от котлета и веднага се сетил за шеф Дони, който бил специалната атракция, отговаряща за храната на честването на госпожа ексхерцогинята на Монтасан, която по линия на кралица Виктория била и леля на Сен Жармен, което пък го правел 14 по ред за наследяването на трона на Руската империя. По спомените на графа, вкусната гощавка в нейна чест станала повод, любовницата на Де Гол да се държи здраво за живота още една година преди да предаде богу дух. Дони и Андре обяснили на председателя защо се намират в затвора и го помолили за оценка. Естествено, господин министъра на правосъдието изпратил “SMS наточена катана” на своята секретарка, в която обяснил, че поема ангажимент да се яви на конгреса на фелинолозите. Ако обаче неговата дясна ръка и будна съвест реши да сложи край на клетите си дни в подведомственото му министерство, той лично се ангажира, хайкуто на неговата секретарка да бъде като епитафия върху надгробната й плоча. Като последен акорд в кулинарната полифония на майсторите, които наблюдавали с безразличие и професионален непукизъм лицата на гостите, започнали да придобиват петнистите маски от платната на Климт, Андре и Дони поднесли уникално затворническо вино от стафиди, което да преведе вкусовите рецептори в готовност за десерта. С бурни аплаузи, нехарактерни за местата за излежаване на наказания, гостите посрещнали обслужващия персонал от атлетични пандизчии, изнасящ на показ десерта. В голяма разлята чиния, върху езеро от течен златисто-жълт крем ванилия плували лебеди от разбит белтък с шоколадови сърца. След тези финални акорди на угощението, комисията сметнала за добър претекст да остане и за вечеря в затвора, като проведе интервюта със затворниците, в които се интересувала дали кулинарната вакханалия се е състояла само в тяхна чест или това е обичайното меню на столовата. След края на спонтанното разследване, когато инспекторите се подкрепили с лека вечеря от сандвичи с чиросо и лек дъх на чесън, в зехтин от Тоскана с пармезан, запечен до златисто, комисията предложила директора на Софийски затвор за висока европейска награда за мир и човешки права. Стискали ръцете на кулинарните виртуози, изразявали комплиментите си и искали автографи и селфита. Дони и Андре стоически изтърпели проявите на преклонение ескалирало от екстаза на благоутробието и попитали гостите за оценка: кое блюдо им е харесало повече. Резултатът за двамата отново бил равен. Половината харесали рибния чипс, другите агнешките котлетчета. Пристрастията на министъра и актива от “БГ мама” не се взел под внимание. Те били всеядни. Отново, кулинарните им умения се оказали с равностоен резултат. Шокиращо било, че за довиждане всички гости казали, че непременно искат да се върнат пак в затвора.
Консерваторите, либералите и центристите в европарламента били не по-малко шокирани от доклада на комисията. Според него, затворът се бил превърнал в школа по преподаване на маниери и култура на храненето. В доклада били отбелязани спретнатият и чист вид на осъдените по време на хранене. Кратката колективна молитва към Небесата за благодарност за храната. Самото преклонение към насъщния с особен акцент върху трапезната техника за боравене с приборите на масата, заемали не малко страници в доклада. Салфетките и прилежащите към масите, колосани до бяло, покривки и чисти порцеланови съдове също са преведени като доводи за цивилизационното отношение към осъдените клети създания. Няколко предприемчиви евробюрократа веднага видели ниша за работа и повдигнали културологичен въпрос за етиката и естетиката на храненето - може ли храната да се преподава в затворите, с което вместо престъпници, от там да излизат лордове и кавалери на кулинарни ордени? В духа на плурализма била сформирана комисия, определени били бонуси и възнаграждения за всеки член и се отворили нови щатни бройки за евросътрудници. Софийският затвор бил обявен за еталонен, с което Комисията хвърлила в смут Министъра на правосъдието, който веднага, за да не изпусне вълната, разпоредил строителство на нов затвор. Явно в този бизнес се очаквало голямо наливане на средства и инвестиции от Европа.
Единственият белег, който останал скрит за инспекторите и не намерил място в доклада бил начина, по който се отчитали ножовете в кухнята. Затворниците са си затворници и те са клети създания, които могат да се обръснат с дръжката на четката си за зъби, стига да има на какво да я наточат. Всяка вечер дежурният по кухня надзирател преброявал остриетата и ги заключвал чинно в касата на охраната. Това провокирало директора да измисли наградата за победителя на кулинарната “олимпиада” - нож от най-благородната стомана, която затворът може да си позволи за обработка в работилницата към автомонтьорския цех. Надали щитът на Ахил, изкован от Хафест от вулканична лава е притежавал магическата притегателна сила, както обявената за победителя награда. За изработването на ножа, директорът и осъдения на 12 годни, майстор се допитаха до хора, които имаха експертиза в боравенето с хладни оръжия. Ръкохватката, геометрията на острието, съобразено с неговия режещ и пробивен потенциал. Всичко беше взето под внимание. Все пак някои от консултантите имаха дълги присъди, защото по невнимание, някой или някоя е падала върху “оръжието на престъплението”, намиращо се в ръката на осъдения, поне два до три пъти и то все смъртоносно. Но в името на кулинарното състезание, сенките от миналото бяха заличени и като краен продукт се получи проект за нож, за чиято красота може да се изпишат северни саги. Дамаската стомана и прилежащата към нея украса придадоха сиво-син оттенък на сплавта и една зловеща визия на ножа. За да не изкушава с блясъка си ръцете на съкилийниците, уредът, визитна картичка на всеки готвач, беше положен в специална дървена кутия от абанос - екзотична дървесина, остатък от поръчков ковчег, надлежно изработен от дърводелеца на затвора. Кутията отвътре беше декорирана с коприна, покриваща специално изработено ложе, в което да се постави приза в очакване на победителя. Ако светът извън “пандиза” се вълнуваше от футболните купи, зад решетките, обществото искаше да разбере, в кой от двамата кулинарни магьосници ще отиде финалната награда. Правеха се залози и се завихри вторичен пазар за покупка на индулгенции от страна на надзирателите.
Още от училището в Банкя, където се запознават Андре и Дони, започва тяхната съвместна история. Нито миг за опознаване. Веднага. Стихийно и спонтанно враждата пламва между тях. Преподавателите им предричат блестящо бъдеще, без да могат да преценят кой от тях е по-добрия. Животът им в бъдеще ще е изцяло подчинен на тази дилема: кой е по-добрия? Енергията , която влагат в тази надпревара е чудовищна. Световете на хората около тях са обременени от тази вражда. Въвлечени са деца, съпруги, мениджъри! Стига се до там, че за да се излъчи победител е необходима идеална среда, която да е неутрална и да не дава превес на нито един от тях. Съпругите на двамата са станали добри приятелки през годините въпреки вражда между мъжете. Не един или два пъти са се опитвали да ги помирят, с цената на саможертва. Скандалите и обвиненията в предателство са били приемани като необходима жертва. С течение на времето, с порастването на децата, двете жени са се примирили с безумието, което обладава и зарежда с енергия мъжете им. Дори когато разбират, че двамата се готвят да извършат зулум, който да ги прати зад решетките, остават дистанцирани от тяхната лудост. Знаят, с течение на годините, че няма да помогнат нито тежки клетви, нито любовни увещания. За да премине поредната вълна, просто трябва да се преживее. След това ще има мир и покой поне за две години. Андре е дарен с две прекрасни дъщери, а Дони е вложил любовта си в син, който се надява да наследи неговия талант. ДАМЯНА, съпругата на Андре и ПЕТРА - на Дони са станали свидетели на иронията, която живота може да поднесе. Любовта , която е пламнала между голямата дъщеря на Андре - АНИ и синът на Дони - КАМЕН е конспирация, в която майките и на двамата млади изпълняват ролите на ятаци. Двете майки увещават децата си да живеят заедно, да имат деца, само и само да не се женят, защото знаят, че сватбата ще се превърне в кървава драма: лудите им бащи ще използват тържеството, за да придадат нов, по-драматичен смисъл на враждата по между им. Влизането в затвора на главите на двете фамилии дава глътка въздух на техните съпруги. Ани е бременна в трети месец, когато Андре и Дони влизат на топло зад решетките. Дамяна не може да си намери място от притеснение. Вълненията около бременността на дъщеря й се вплитат в “Гордиев възел” с притесненията около реакцията на Андре. Двете с Петра се събират и подготвят план, с който да сложат окончателен край на враждата или да изградят ново начало за себе си. Изпращат Камен и Ани в чужбина и измислят план как да посрещнат лудите си съпрузи след излизането им от затвора.
Андре се прибира вкъщи и вижда, че дрехите и личните вещи на Дамяна липсват. Няма помен от децата. Една единствена бележка с почерка на Дамяна: ”Не мога да се храня повече с омраза. Когато приготвиш нещо с любов ще се върна!” Хвърля мешката си на плота в кухнята, изважда ножа от кутията и разрязва въздуха с него. Безсмислена награда, ако няма приложение. Сипва си питие в чашата и с ножа разбърква леда. Но не може да среже нито леда, нито течността. Самотата на луксозния му дом е по-страшна от напрежението в затвора.
Нощта е преминала. Няма надзиратели, няма проверка. Андре възпроизвежда в домашни условия всички ритуали на режима в затвора. Пуска душа и се оставя на водата да измие и премахне следите от тежкия махмурлук. Все още замаян от топлината на водата преминава в кухнята и се заковава на място, когато ножът му се забива със сила в касата на вратата до него. Дони седи и го чака. На въпроса как е влязъл в дома му, гостът му подхвърля ключодържателя на Дамяна. Става ясно, че това е единствената вещ, която намира в опразнения си от Петра дом. Мислел е, че жена му е в дома на Андре, но още от входа е разбрал, че Дамяна се е изнесла, заедно с децата. Оказва се, че Андре се е събудил след три дни запой. През това време и Дони е излязъл от затвора, прибрал се е вкъщи и е намерил ключодържателя на Дамяна и бележка от Петра: “Писна ми от вас”! Не е необходимо, човек да е Шерлок Холмс , за да се сети, че зад всичко зло в живота му седи Андре и дошъл в дома му , за да търси сметка. Звънял на входа, но явно защото бил под душа и не чул, че има някой на входа. С ключа на Дамяна отворил и влязъл в дома на Андре. Първият му импулс, когато видял ножа и чул , че някой се къпе в банята бил кадър от “Психо” на Хичкок. След това видял Андре в рамката на вратата и проклетото нещо само полетяло към него. И така” какво се е случило с Петра и Дамяна; къде са децата”? Тези фундаментални въпроси застинали между двамата. Обвиненията, че всеки е виновен за нещастието на другия веднага взели връх, но се промъкнала една лека нота на благодарност, защото в пандиза, взаимно са си пазели гърбовете от криминалните престъпни квазиобщества. Оказва се, че и двамата са се гаврили с босовете на банди. Андре защитил Дони, в момент, когато Съсела, криминален бос , свързан с разпространението на наркотици, решил да притисне Дони и да го накаже, защото последният отказал да вкара нелегално през кухнята пакет, скрит в трупа на прасе, предназначен за артелната. Една седмица, всеки божи ден, Андре гощавал Съсела с ястия, в чийто сос присъствала неосезателно, но трайно билката “валериана”. В този период престъпния бос бил толкова отнесен, че му било все едно какво се случва около него. Дони от своя страна, споделя, че когато Съсела поискал да види сметката на Андре, защото бил заложил на Дони в надпреварата за приза на затвора, цяла седмица го наливал с тинктура от канела, която в концентрат повишава кръвното и докарва човек до инсомния. Ако Андре благоволи да си спомни, в този период Съсела ходил с кърваво зачервени по клепачите очи. Така на масата в кухнята на семейство Токеви, двамата разбират, че чрез уменията си и познанията си в областта на храната и химическите съставки на продуктите са успели да държат на разстояние от тях всеки опит за интервенция от страна на престъпниците. Оказва се, че омразата им един към друг , силно експонирана през медиите ги е спасила. Всеки престъпен клан е избрал един от двамата за съюзник и е споделял охотно козните си планове срещу допълнителна храна в столовата. От дума на дума огладняват. Андре е с пост алкохолен глад и започва да преравя шкафовете за храна, Намира изоставен пакет спагети и се заема да ги свари. Дони пакети със сухо мляко, сух чесън и бутилка зехтин с няколко капки на дъното. Докато единия приготвя спагетите, другия се заема да приготви сос от нищото. Двамата работят в абсолютен синхрон около печката. Не си пречат. Две чинии с димящи спагети са аранжирани по прекрасен начин с листенца дъхави подправки и полети със соса на Дони. За пръв път от годините им в Банкя, двамата сядат на една маса да се хранят. Усещайки, тържествеността на този момент, Андре изважда от скритите запаси на избата си старо Кианти. Налива виното в две чаши и опитват от храната.
Петра и Дамяна пристъпват плахо в дома. Нито дони, нито Андре са отговаряли на обажданията им. Всеки опит за връзка с тях е бил безуспешен. Накрая жените се вдигат и идват в дома на Андре. Шокът за двете е огромен, когато виждат купчината от посуда в кухнята. Не са сигурни червените петна по плота дали са от кръв или от доматен сос. Продължават да изследват културните пластове, които са се натрупали в мивката и в кофата за боклук. Ана, която държи пеленаче в ръцете си, подсвирва тихо към двете жени и им прави знак с галва да се качат на втория етаж, където са спалните. На съпружеското ложе, Дони и Андре спят в едно легло. Остро поглеждат Ани, която изразява притеснение, че затворът може да е променил сексуалната ориентация на мъжете. С решителност и ярост, Дамяна събужда заспалите мъже. В кухнята , двете семейства се гледат неловко. Дони и Андре се опитват в духа на старото време да прехвърлят вината на другия, но и двамата започват да дишат учестено, когато Ани и Камен се появяват в новороденото дете. Внучето на двете фамилии носи гордото име АНДОНИ. След 6 месеца, в дома на Дони се прави прощъпулник на малкия Андони. Инфантилните дядовци на малкия потомък е изправен пред избор: какво да избере? Андре се опитва да привлече вниманието на детето с инкрустирана миниатюрна версия на готварски нож, а Дони с готварско боне на шеф готвач. За ужас на мъжете и за радост на жените, детето избира от всички предмети семпла химикалка и с нея блажено започва да рисува по бялата покривка.